Спомен
Автор: Росен Русев
Старата къща
от плетени пърти,
измазана с кал,
ме връща в денят,
когато се събирахме
зад нея с приятели
и скрити зад ъгъла
пушехме цигари
и замеряхме
с глинени топчета,
изпечени в старата пещ
дамаджаните стари.
А после ядяхме
махленски пердах
и трудно сядахме
насинени от пръчките.
Забравяхме...
Белите вървяха
ден подир ден.
Защо ли бащите ни бяха
все срещу нас?
А ние забравили
боя последен
все правехме
беля, след беля.
Ами... май беше така...
но беше и приказна,
и толкова хубаво.