Покани ме
Автор: Росен Русев.
Покани ме
да пристигна някоя привечер,
Ако знаеш как искам
тихо да отворя вратата
и... пристъпил през прага,
да ме посрещнат
две красиви очи
със сълзи, готови да капнат...
Покани ме...
Ще пристигна веднага.
Покани ме и ето,
почти съм на прага
и протегнал ръце,
ще помилвам с очи
твоя вишнев парфюм
с аромат на какао и мляко.
Пожелай ме, ще дойда,
ще те галя и нежно
ще те обичам до изнемога.
Виж, затварям очи,
притихнал, за сега
в съня ти пристигам.
А как искам
да съм в живота ти
завинаги гостът.