Непоносима е
болката
когато триеш телефонни номера
на тези които си обичал
и вече ги няма
Няма ги
огромната празнина
засяда в гърлото
Нищо вече не е същото
Лавина от изречени думи
откраднати празници
ласки
и обещания
гасят слънцето
заключват птичите трели
бучи морето самотно
и солта му слепи
очите ми
и горчи виното
по Задушница
Няма ги
и ги има
сядат на късната ми маса
по-живи от всякога
запечатани
в моето минало
настояще
и в бъдещето
когато ще сме заедно
завинаги
Ружа Велчева