Моето последно стихотворение. Красимир Георгиев

Фили-Грань
                Оригинал: http://www.stihi.ru/2011/05/16/7640

Доизцеждам душата си,
но почти нищо не е останало.
Само капчица мъка,
капчица болка,
е, може би и капчица с аромат на бадеми.
Няма я любовта,
няма я дори омразата.
Как тогава да завърша
проклетото стихотворение?

                Перевод с болгарского:

Выжимаю душу свою,
но почти ничего не осталось.
Разве горечи капля
да толика боли,
да на самом на дне аромат миндаля...
Нет ни любви,
ни даже ненависти.
И как мне тогда завершить
проклятое стихотворение?
_________________

Фото отсюда: http://www.photosight.ru/photos/3645939/