ТАФТА
СТЕФКА ДАНЕВА
Стефка Данева трайно е отпечатала името си в българската поезия с разнообразното тематично съдържание на своите стихове. Издала е 10 стихосбирки.Те тръгват от пътя на интимната лирика, в която героинята е ту влюбена ту чакаща, отдадена, ту във философски размисли и лутания, но никога смирена. Преминава през изригващата непокорност на бунтуващата се позиция срещу неволите на България. Гневът на гражданската поезия е представен с необичаен похват. На фона на възрожденски стих, тя актуализира страданието от миналото в настоящите неволи./Завихряне-2013г./
Тя е чудотворец в писането за деца. Авторката е доста популярна и със своята детска поезия.“Добрата поезия за деца е поезия за всички“, такова е логото в трите й стихосбирки на тези стихове. Те съчетават заряда на любопитството в детството и мъдростта на зрелостта - игриви, ритмични, лесни за разбиране и запомняне. Наситени са с обич към, игрите, приятелите, семейството,родния край и Родината.
Но днес аз ще ви представя моето светоусещане за последната й стихосбирка, за чувствата и мислите, които е разтворила пред мен.
ТАФТА
поезия
Нека се спрем на самото заглавие. Естествена коприна тъкана на ръчни станове в Италия, Франция, Япония. Самото заглавие ни отвежда в изтънчения свят на аристократичното битуване. То е отразено и в корицата на книгата, чиито художник е Славчо Славчев. Само това ли? Графиките на разделите са естетизирани и изчистени от излишества, пак работа на същия художник, а самата книга от 76 стихотворения събрани в четири цикъла от 118 страници е оформена от редактора Таня Щилиянова.
Сърцевината в съдържанието на книгата е събрано в думите на журналистката Гергана Караилиева „В „Тафта“ светът е реален, но и мистичен, и фантазен. Свят, в който ако откраднеш с устни цвете, ще имаш сили отново да полетиш. Поезия за човека и Бога, душата и сърцето, мъжа и жената, за силата и слабостта. И над всичко царствено властват Любовта и Свободата.“
По пъстрите конци ще ги познаеш
усмихнатите кръпки на сърцето.
Душата ли?
Тя винаги остава,
когато и сърцето е отнето.
С този находчив и интригуващ стих, поставен като мото започва стихосбирката.
В първия цикъл АНГЕЛИ В ТРЕВАТА авторът по оригинално свой начин открехва философията за вярата, илюзиите, доброто и злото, която философия преминава през чувствения свят на поетесата и узрява в сърцето. Находката удивлява.
Трохи за птици има ли душата,
след сън катранен оцелява –
тя има всичко, всичко има,
ако на друг от тях е дала.
Или удивителното:
Времето – отлитаща забава -
Илюзии рисува във очите.
Бележи ни с любов и вяра –
После ни оставя на сланите.
Цикълът ОТ ПРЕЖДАТА НА БОГА съдържа миниатюри прозрени от единението на човека и космоса. Една философска хармония извън представите на земното и тривиалното. Изтънчена предопределеност на битието и духовното.
Кафявата коричка
на коляното е следа
от целувка.
Със земята.
След внезапна
и силна целувка
човек кърви.
В цикъла КРЕСЧЕНДО – авторът изобличава синтеза на магията в болката и щастието, в тъгата и радостта на преживяваната любов. Любовта, която според мен е състояние на тъгощастие.
Зад ъгъла си ти проклетнице.
И не надничай – вече те видях.
С горещото във мене те усещам,
със чувството, в което вече бях.
Магьоснице, зад ъгъла си, зная
и дебнеш пак –
за мене си дошла –
владетелка на дните ми да бъдеш,
на нощите ми – пълната луна.
цикълът ЖИГОСВАНЕ ме отвежда към размисъла, че грехочистителят на всяко зло по света и у нас е само любовта. Любовта в нейните неизмерими форми и многостранности. Любовта като кръст, като страдание, но и като благослов. Стихосбирката завършва с
Недей да търсиш кръст за мене, Боже!
Сама се разпнах –
до ясен – слънчева топола.
Гори й ствола в светъл благослов
от силата на времето - Любов.
Коя е Стефка Данева? Чувствителен автор с богата емоционална интелигентност, намираща своеобразна философска метафорична изразност. Верен приятел, прекрасен автор на поезия за възрастни и деца, чудесен педиатър. Всеотдайна майка, хрисима в любовта, непримирим бунтар към несправедливостта с необикновена биография. Това е тя. Стефка Данева.Преминавайки през неудачите на живота е намерила себе си. Днес достойно заема попрището на човек, поет и лекар.
В заключение бих казала, че тя е член на СБП с множество отличия, което има значение в сегашно време, но в бъдеще значимото е само поезията. Аз й пожелавам от сърце значимото да нараства в живота й и в биографията й.
28.102018г.