Твои глаза как море в мае,
Когда над ним играет бриз,
В них то достоинство гуляет,
То, вдруг, горит немой каприз.
Наполненные мнимой верою,
Они на мир глядят по новому:
С утра, как будто, были серыми,
А вечером опять зелёные.
В них то бомонд то Русь святая,
То Первомай то Рождество,
Они и манят, и пугают,
И излучают торжество.
Превела на Български: Юлияна Донева
ОЧИ
Очите ти, като море са,
когато бриз над него вее,
в тях ту достойнството се движи,
ту ням каприз се мержелее.
Изпълнени със мнима вяра
света по новому те гледат:
Заран, сякаш бяха сиви,
а вечерта са пак зелени.
Елитът в тях на свята Рус
на първи май на Рождество
те привличат но и плашат
и излъчват тържество.