Подаяние

 

Грях ли бе, объркан от сказания,

или сън,  отречен от събуждане,

полъх ли, от нечие предание,

скитник ли,  осъден на прокуждане?

 

Стон ли бе, дошъл от стара рана,

вик ли, заглушен във  празна  крепост,

дъх ли в миг последен си останал,

или звук замръзнал в тиха шепот?

 

Бряг ли стръмен, на реката суха,

мост ли дървен, пламнал в  клада,

или порта си, потънала в разруха,

дом очакващ да се върнем двама?

 

Ден ли си, почернен от мълчание,

или нощ, загубила звездите,

смърт ли си от грозно предсказание,

страх ли си прокудил ми мечтите.

 

Грях не си, не си и тъжна песен,

стон не си, от тягостно страдание.

Кръст си ми  животе мой, нелесен,

а поискаха те днес  за  подаяние.

 

Петко Илиев

25.02.2011 г.