В сърцето си направих храм

 

В сърцето си направих храм, за теб.

Отворих пътя, мостовете сложих.

Олтара, кръста в дъното, отпред

широки порти  чакат, да отвориш.

 

Камбана ще се моите молби,

да видиш пътя, в  храма ми да влезеш.

Горещи свещи, в мрака две очи.

Иконите те чакат, да погледнеш.

 

Не се страхувай, този храм е твой.

Мостовете, за другите ги няма.

Не виждат пътя, нямат и  покой,

че ти в сърцето ми единствено остана.

 

Във него аз направих храм за теб,

но после ще те скрия във душата.

Не ще те пусна, нека съм проклет,

живота си, че браня от съдбата.

 

27.04.2011 г.

Петко Илиев