Той е свит на кълбо
сред контейнери стари
и настръхнал от студ,
с потъмнели очи.
Все се питам: „Защо
е от Бога забравен?!”
Щом минавам от тук,
с мътен взор ме следи.
От какво ме е страх?!
Той безпомощно сам е.
Без надежда. Без дом.
И притръпнал от глад.
В миг лика разпознах:
Та това е България,
в мрака диреща брод
и комат свобода…
15.11.2018г.