Валентин Чернев. Бедность

Ирина Петрова 24
http://stihi.ru/2021/01/15/49


"Светит луна, но не та..."
Мацуо Басё

Б Е Д Н О С Т Ь

Обеднел этот мир.
Больше нет пространств бесконечных,
небес из старинной лазури и горного хрусталя.
Тишина не тиха, и вечность уже не вечна,
падает снег, но назвать его белым нельзя.

Обеднел этот мир.
Больше нет волшебных садов
прекрасных и дивных, Золушки не приходят на бал;
больше нет незнакомых морей берилово синих,
и человек в конце жизни не понимает жил он или страдал.

Обеднел этот мир.
Если жизнь расхвалили напрасно,
значит где-то и что-то напутано в жизни самой,
значит быстрый вчерашний ручей и мутный и грязный
и горчит зачервивевший плод повседневности злой.

Обеднел этот мир.
И мне хочется выть во мраке,
словно волк одинокий в холодной степи на снегу.
Всё прошло, всё что дорого было когда-то. И давно я -
ни жеста, ни голоса,  даже малого знака не жду.

Обеднел этот мир...
Да и я обеднел безнадежно.
И мой стих стал сухим, и голос стал будто чужой.
Воспевал бы я жизнь, нашёптывал пылко и нежно.
но и мир изменился, да и я....
Боже,  тоже другой!

перевод с болгарского
2018


“Свети луната, но не е онази...”
Мацуо БАШО

Б Е Д Н О С Т

Обедня този свят.
Вече няма пространства далечни,
небеса от старинен лазур и планински кристал.
Тишината не е тишина, вечността не е вечна,
пада сняг, но отдавна снегът не е бял.

Обедня този свят.
Вече няма вълшебни градини
чудесата не са чудеса, Пепеляшки не ходят на бал;
вече няма незнайни морета, берилово сини,
а човек преди края се пита дали въобще е живял.

Обедня този свят.
Ако туй е животът прехвален,
значи някъде нещо е сбъркано в този живот,
значи бистрият вчерашен ручей е мътен и кален
и горчив е на дните ни трудни червивият плод.

Обедня този свят.
И ми идва да вия сред мрака
в заснежената пустош край мен като вълк единак.
Всичко скъпо и светло е минало. Нищо не чакам –
нито глас, нито жест, нито някакъв знак.

Обедня този свят.
Обеднял съм и аз безнадеждно
и стихът ми е сух, и гласът ми не е моят глас.
Бих възпявал живота, бих шепнал горещо и нежно,
но светът не е оня, а аз...
Боже, аз не съм аз!