Дворецът свири Бах…
Пленително прекрасен!
Към други времена
в далечен век отнася!
Божествен менует!
И… плуват кринолини…
Как царствена пред мен
стои Екатерина!
Коприна, кадифе,
от оникс хладни ласки –
изящество навред!
Великолепен блясък!
Изискан реверанс,
галантни комплименти…
Салонът вихри танц
от златни орнаменти!
В лед езерото спи.
Навън е руска зима.
Под купол от звезди
пейзажът е застинал.
Разкош от светлина!
Дворецът цял сияе!
Сред онзи дивен бал
е времето замряло.
Миг приказен, поспри!
Каляската ми в тиква
ли пак преобрази?!
А Бах все тъй не стихва…
Но моят днешен ден
отново ме прегръща,
с магия запленен,
но…все един и същи…
5.12.2018г.