Запах розы подарю в тиши туманов...

Антонина Димитрова -Болгария
Романс.
http://www.stihi.ru/2010/12/14/1298

Ольга Мальцева-Арзиани

Радость с горечью впитает нежность сердца,
Но от горечи лишь привкус на губах.
Так открой души своей скорей мне дверцу...
И явлюсь тебе, быть может, в светлых снах...

Запах розы подарю в тиши туманов,
Напою тебя предутренней росой.
Запах розы удивительный и пряный
Предназначен, предначертан нам с тобой...

Горечь радости - как скорая разлука,
Радость горечи - как розы аромат.
Никогда не сможем жить мы друг без друга...
Подари мне на прощанье нежный взгляд...

Снова мчусь туда, где снишься мне ночами.
Снова ждёшь меня, и я назад вернусь.
К нежным розам прикоснусь тогда губами,
И исчезнет в море счастья наша грусть...

Запах розы подарю в тиши туманов,
Напою тебя предутренней росой.
Запах розы удивительный и пряный
Предназначен, предначертан нам с тобой...

Перевод на болгарский язык Антонины Димитровой

ДЪХ НА РОЗА ТИ ДАРЯВАМ В МИГ ПОТАЕН

Романс
Радост с горест нежността в сърце попива,
но е  привкус  блед на устни горестта.
Отключи за мен душата си красива,
за да дойда светла аз  при теб в съня.

Дъх на роза ти дарявам в миг потаен,
упоявам те с предутринна роса.
Дъх на роза удивителен, омаен,
начертана е за двама ни съдба.

Горест радостна – ти скорошна разлъка,
Радост горестна – свеж розов аромат.
Да живеем с теб един без друг е мъка…
Подари ми на раздяла поглед благ…

Все летя натам, в съня си да те срещна.
Ти очакваш мен, стремя се аз към теб.
Нежни рози с устни да допра горещи,
ще стопи блаженство мъката на век…

Дъх на роза ти дарявам в миг потаен,
упоявам те с предутринна роса.
Дъх на роза удивителен, омаен,
начертана е за двама ни съдба.