Теодор Траянов. Одиночество

Ирина Петрова 24
ОДИНОЧЕСТВО

Распрямился лес
задумчиво молчит,
внимая неизведанным мирам

В зелени пытливых глаз
растерянно роса блестит,
и льётся терпкий фимиам.

Душа взор к небу обратила,
ища Небесного Творца,
земная падает верига
и плен тернового венца.

перевод с болгарского
2018

  САМОТА

Изправя се гората,
унесено мълчи,
заслушана в незнаен свят.


В зелени питащи очи
замаяно блести росата
и лъха тежък аромат.


Душа неволно взор подига  
и търси вечния творец,        
отпада земната верига        
и трънният венец.