ОДИНОЧЕСТВО
Распрямился лес
задумчиво молчит,
внимая неизведанным мирам
В зелени пытливых глаз
растерянно роса блестит,
и льётся терпкий фимиам.
Душа взор к небу обратила,
ища Небесного Творца,
земная падает верига
и плен тернового венца.
перевод с болгарского
2018
САМОТА
Изправя се гората,
унесено мълчи,
заслушана в незнаен свят.
В зелени питащи очи
замаяно блести росата
и лъха тежък аромат.
Душа неволно взор подига
и търси вечния творец,
отпада земната верига
и трънният венец.