МОРЕ, МОРЕ!...
Привыкли мы существовать
без Бога,
попрятали иконы
и кресты, весь мир собой заполонили
и отрезвели.
Но, как прежде плывёт месяц
над твоей зеркальной гладью.
И, как прежде, он не верит,
что человек за плечи его держит,
что он путь себе наметил
до самой дальней
спутницы полярной.
Что Господь
вочеловечился
и вместе с солнцем
воссиял,
чтоб стать небесным и земным,
чтоб примирить
и тот
и этот Свой удел.
перевод с болгарского
2018
Глъбини
Автор:
Габе, Дора
МОРЕ, МОРЕ!...
Свикнахме да съществуваме
без Бог,
махнахме иконите
и кръста, населихме света със себе си
и отрезвяхме.
А все тъй плува месецът
над твойто огледало
и все не му се вярва,
че човек е стъпил
на рамото му,
че път е начертал
до най-далечната
полярна спътница,
че Бог се е превърнал
на човек
и заедно със слънцето
изгрял,
за да е земен и небесен,
за да се помири
и той
със своя дял.