Из сборника стихов Небесният хляб 27

Людмила Игнатова 4
Ти се влюбваш във мен неусетно и лудо.
Спри, не си наранявай душата.
Аз съм сянка на  пеперуда,
бяло облаче съм над планината.
Аз съм  северен вятър,
нося само прохлада
за нощните ти копнежи
и  мечтани наслади.
Не подхранвай заблуда,
че някой ден ще ги имаш -
облаче бяло над планината,
сянка на пеперуда.


2004 г.