На кръстопътя
Защо се спря на този кръстопът
с продънен стар паваж и криви стълбове,
с олющена мазилка по къщята,
със непознати хора и дюкянчета?
Дали да се порадваш на каруците
и на онази остаряла стряха
с червен петел на ветропоказателя,
със мълчаливи врани над капчука й?
Дали дъжда полека да усетиш
как пада в здрача над очите ти
и привечер с един самотен старец
да заприказваш под фенера тихо?
Или да влезеш в кръчмата на ъгъла,
да седнеш в здрача сам и през прозореца
да гледаш как залязва бавно слънцето,
да слушаш стара песен на хармоника?
Защо се спря на този кръстопът?
Защо потрепват тихичко ръцете ти?
Защо безшумно се усмихваш в здрача?
Защо да плачеш искаш ти?...Защо?...
Александър Вутимски
На раздорожье
Почто стою на раздорожье, где
ступени кривы, ходник в грязь удавлен–
крупчатка штукатурки в борозде,
чужие люди, лавки– и подавно?
Пролётки созерцать ли– кто да с кем,
да крышу зырить старую неметко
с воронами в задрёме на коньке
и флюгером давнобагровым петькой?
Под фонарём ведя со стариком
за словом слово тихую беседу,
ужели дождь слепой– помин по ком–
вдруг ощутить, покойнику неведом?
Или зайти в пивную на углу
и в сумраке за столиком в оконце,
внемля губной гармони старый глум,
смотреть закат измотанного солнца?
Почто стою на раздорожье, сам:
тайком дрожат опущенные руки,
впотьмах полуулыбка неясна?
Ну вот, поплакать... хочется? Без муки...
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы