Олег Демченко, Писмото на ветерана, Письмо ветеран

Дафинка Станева
„Другарю Сталин, няма как да видите
що сториха с великата страна
вразите на народа, ненаситните!
Да се сравни не може и с война!

Отнеха ни третина територия,
в Манхатън се превръща днес Москва.
В учебниците нови по история
за нас се пишат змийски зли слова.

И сякаш подир атомна инвазия,
промишленият сектор опустя.
Работникът със дрехата омазнена
без работа останал, оскотя.

На почит са крадците, спекулантите.
Продажниците  гонят си целта.
Те всички са наконтили се франтове,
а ние тънем в кал и нищета.

Другарю Сталин, малко сме останали,
но повелете – в гробния покой
земята ще изтърсят генералите
и ще се вдигнат на последен бой!”.

Тъй писа ветеранът. Да изпрати днес
писмото –няма на кого. И няма път.
Затуй поръча думите му - честните -
във гроба с него да ги погребат.


Перевод с русского: Дафинки Станевой

ПИСЬМО ВЕТЕРАНА

«Товарищ Сталин, если бы вы видели,
что сделали с великою страной
враги народа и вредители!
Такое даже не сравнить с войной!

Отторгнута треть лучшей территории,
в Манхэттен превращается Москва,
про нас во все учебники истории
змеиным ядом вписаны слова.

Как после атомной бомбардировки,
промышленности сектор опустел,
и человек в промасленной спецовке
остался нынче как бы не у дел.

Сейчас в чести воры и спекулянты,
предатели теперь на высоте:
они все - расфуфыренные франты,
а мы живем в грязи и нищете.

Товарищ Сталин, нас осталось мало,
но прикажите - и нам хватит сил!
Отряхивая землю, генералы
на бой последний встанут из могил!»

Так ветеран писал…
                Куда же это
письмо отправить? Некому служить.
И приказал он, не вскрывать конверта
и в гроб его с ним вместе положить.