Стенание и вопъл жаден,
очаквана прохлада, в тишината.
Но само мрак и въздух гаден.
През август ме напусна суетата.
Със времето взаимно непотребни,
отрекох се от хиляди заблуди
и в чашата вторачен, за последно.
В искрите ти удавен, се изгубих.
А ти вулкан, нестихващ порив.
Застинал в нетърпение мълчах.
С разкъсване и страст разтворих -
пакетче с лимонада на прах.
Петко Илиев
29.08.2019 г.