осеннее...

Мария Магдалена Костадинова
есенно...


вали... между капките
в сив листопад
тишината се губи... и някак
самотен и мокър денят
до рисунък на облак
се свива

и чезне в сумрака
повяхнал... сърцето му
капка
от есенен дъжд
в акварела на нощния мрак
неусетно размива се
в болка

и зная... че
тази разплакана тиха тъга
носи
твоето име


===================

перевод Мария Магдалена Костадинова


осеннее...


дождь идет... между
каплями
в сером листопаде
тишина теряется... и день
как-то одинокий
и влажный
до узора облака
сгибается

изможденный в сумраке
исчезает... а сердце его
как капля
от осеннего дождя
в акварели ночной тьмы
незаметно
размывается
в боли

и знаю... что эта слезливая
безмолвная грусть
несет
твое имя


==============