Станка Пенчева. Оставь же меня наконец одну

Ирина Петрова 24
Оставь же  меня наконец одну!
Весь день следом ходишь за мною -
Когда молчу и когда говорю,
На улице и в доме,
С утра, как только проснусь,
И пока глаза не закрою...
Ощущаю тебя, хотя и не вижу.
Знаю, что говоришь мне,
Хоть голос не слышу твой.
Сбегу от тебя!
- Чтоб напоследок остаться одной -
Без твоих рук в моих руках,
Без твоих глаз в моих глазах,
Без твоей души - в своей.
Тогда свободно вздохну,
Закрою глаза и, наконец, отдохну,
От того, что за мной ходишь следом...
А когда вновь открою глаза
Первым делом спрошу:
" Где ты?
Не оставляй меня одну! "

перевод с болгарского
2019

Станка Пенчева

Остави ме най-после сама!
Цял ден вървиш след мене -
Когато мълча и когато говоря,
По улицата и у дома,
От мига на събуждането
До мига на съня…
Усещам те, без да те виждам.
Знам какво ми казваш,
Макар че не чувам гласа ти.
Ще избягам от теб!
- Да остана най-после сама -
Без твоите ръце в ръцете ми,
Без твоите очи в очите ми,
Без твоята душа - в моята;
Тогава ще си поема дъх,
Ще спусна клепачи -
Да си почина най-сетне от теб,
Дето цял ден вървиш по петите ми...
А когато отворя очи,
Най-напред ще попитам:
"Къде си?
Не ме оставяй сама!"