В Е Ч Н О С Т Ь
Река, поведай, расскажи мне о воде. Скорей
ответь, что в глубине, на дне она скрывает?
Быть может небо звёздное глухих ночей,
что потонуло в беспросветном ожиданьи?
Что прячется под молчаливыми и гладкими камнями?
Вода твоя таинственно чиста, но в глубине её - потёмки.
Склонившись, время отпиваю жадными глотками,
но час, назначенный для откровений, не пришёл.
И я не в силах отойти. Стою, в оцепененьи полном.
Когда настанет мой черёд, на самом дне что скрыл бы?
Но там веками плавают во тьме торжественно и томно,
безмолвные - как тени предков - рыбы.
перевод с болгарского
2019
Червенко Крумов
ВЕЧНОСТ
Кажи, река, каква е твоята вода. А още,
река, кажи: това, което си превърнала във свое дъно,
не е ли озвезденото небе на глухите ни нощи,
не е ли то под дългото очакване потънало?
Какво заключваш ти под камъните мълчаливо гладки?
Прозрачна тайна е водата, но надолу - тъмно, тъмно…
Стоя надвесен и отпивам времето на жадни глътки,
а онзи час, предречен за познания, не се е сбъднал.
А аз не мога да си тръгна. Тук оставам. Чакам, чакам.
И ако дойде моят ред, на дъното какво ли скрил бих?
Но там от векове тържествени и тежки плуват в мрака
безгласно - сякаш сенките на праотците - риби