Сега Октомври е останал
твърде тих…
Вятърът, полегнал
книжка някаква чете
хе- там- в склоновете
на нагиздената в злато
есенна Родопа.
Просто... Няма начин да не я
погледнеш!
Та си мисля,
как да му напиша в стих-
като рисунка на дете,
ей- тъй, както
съм си седнал,
как мислите ми
тънки паяжини вият
и плетат…
И все очаквам
пътната врата да хлопне.
Звук отекнал...
Странник
Художник: Гинка Кънева