Ще те слушам съдба

Валентина Панова 2
Ти
мълчи,
аз
ще те слушам.
За това,
че
не си признах
за мислите
избягали
по тебе.
Че с теб
в
мечтите си
вървях
и
бленувах изгреви.
Ти
мълчи,
аз
ще те слушам
по залез.
Ще ме познаеш –
Съдба
във листа отронен,
подгонен от вятъра.
Ти мълчи,
аз ще те слушам.