автор: Йорданка Радева
смълчаната нощ
остана сама
като празна коруба
и пътеките без нас
смениха посоките
смирихме любовта си
след раздялата
и тя остана сама
отвъд коловоза
без дом за сълзите
и вярата,
която се оказа лъжовна
хоризонтът е прострял
умореното си тяло
заучил на утрото и залеза
стъпките наизуст
нищо не се повтаря
всяко ново начало
прохожда трудно
най- лесно иде краят
след утолената жажда