ДО СВЕТЛИНАТА
Избистрих си ума до светлината.
Освободих сърцето.
И видях
Планетата,
Светулка в тъмнината
с дъгата на живот,
тъга и смях.
Пъстрее любовта на необята
гореща,
мрачна,
тежка,
но любов.
Невидимо прегърнала земята
запалила пожар за подвиг нов.
Дали вулканът е смехът в сърцето,
на земните недра,
изпъстрен зов,
очи обърнали се към небето,
светлината на живот суров?
Тъгата е простряла синевата.
Мъглата е опънала воал
над океана
слял се със земята,
а Дявол я залага на комар...
17.01.2019г.