МАМА ОБЕРЕГАЕТ
Случается, нет сил нести свой крест,
спина сгибается от тяжести немалой.
Но выпрямляюсь тут же, ведь с Небес,
С любовью на меня взирает мама.
Бывает, голод, нищета гнетут,
Плоть изнывает словно в адской яме.
Но, вот -
Есть хлеб сегодня.
И уют!
И ощущаю взгляд любимой мамы.
Бывает, сердце бьётся на разрыв:
От лжи,
Предательства,
И новой драмы.
Но вскоре восстанавливает ритм,
И ощущаю взгляд любимой мамы.
Случается, унылый человек
во мне живёт.
Миг слабости - и всё пропало!
Но, вдруг, расправил плечи,
И - спасён,
А с Неба на него взирает мама.
Случается, от горечи и бед
Не вижу дня...
Мир из под ног уходит.
Но страха нет -
Ведь мама обо мне
С Небес молитвы Господу возносит.
перевод с болгарского
2020
Атанас Капралов
МАМА БДИ
Понякога захвърлям своя кръст,
превит надве от грижи и умора.
Но се изправям тутакси в цял ръст,
защото мама бди за мен отгоре.
Понякога ме режат глад и студ –
плътта ми сякаш рухва в адска яма.
Но ето –
имам хляб днес.
И уют!
Защото бди за мен отгоре мама.
Понякога сърцето е пред взрив:
От клетви.
От предателства.
От драми.
Но влиза в ритъм пулсът милостив,
защото бди за мен отгоре мама.
Понякога се гърчи застрашен
човекът в мен.
Миг лудост – и го няма!
Но пърха той,
ликува той спасен,
защото горе бди за него мама.
Понякога от болки и беди
не виждам утре…
Свят,
висиш на косъм!
Но няма страшно –
мама горе бди
и на самия Господ вяра носи.