Април
Слънчев сноп от прозореца влиза,
цветен сняг е земята покрил
като с брачна дантелена риза–
дойде неусетно април.
Бог е мъдър и благ и прощава
всяка пролет на грешния свят.
А пчелите сега опрашават
медоносния ябълков цвят.
Вечер лъха презморският вятър,
който всичките пъпки разви.
Аз обичам безумно и свято–
Бог сърцето ми благослови.
Но е моята страст негасима
и безмълвен е жадният зов–
че той няма ни образ, ни име:
аз обичам самата любов.
Елисавета Багряна
Апрель
Сноп лучей из окна славосрочит,
лепестковая ткётся метель
словно брачной брабантской сорочкой–
незаметно явился апрель.
Мудрый бог неизменно прощает
вёсны миру за свадебный свет–
мёдом горечь зимы вымещая,
пчёлы вьются на яблочный цвет.
Ветер с моря вечор догуляет–
и прохлада при звёздах нежна.
Бог любовь мою благословляет–
без оглядки священна она.
Страсть моя негасима, безмолвна,
и зовёт ненасытно она–
не в упрёк распустившимся клонам
я всецело в любовь влюблена.
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы