Елисавета Багряна. Тяжкая година

Терджиман Кырымлы Второй
Тежък час

Един след друг се нижат дните–
един от друг все по-безлюдни,–
и все по-ниско на везните
натегва черното им блюдо. 

Понякога, но все по-рядко,
проблесне лъч, небето синьо
се отрази в морето гладко
и загори като светиня–
 
далече– прежната надежда.
Но то е миг, и дваж по-черна
над тебе вечерта се свежда,
и по-горчива и безмерна
 
невярата те обладава. 
И ти замахваш и прокуждаш
дори и спомена тогава,
и всички вече са ти чужди
                дори и братът,
                и сестрата...

Елисавета Багряна

 
Тяжкая година

За днями дни,– пустынней, чаще,–
и на весах судьбы всё ниже
к земле чернеющая чаша.
Всё реже луч сквозь тучи вышед

мелькнёт– и небо воссинеет
и в глади моря отразится
и, благодатию повея,
неопалимым загорится:

надежда прежняя– далече.
И над тобой, двукраты чёрен,
нахмурит брови строгий вечер–
и вновь неверья чёрный ворон

тобою сонным овладеет.
И ты, смахнув его, прогонишь
и память с ним: нова затея–
сестра и брат в твоём затоне
тебе чужие;
снись же ею.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы