С теб щастие и мъка преживяхме
С теб щастие и мъка преживяхме
и разговори дълги – ти и аз.
Но най-същественото премълчахме –
не мислехме за него в този час.
Разлъчи ни течението смутно
на дните: ручей, а след туй - река…
Но дълго с теб усещахме нечуто,
че временно е всичко, засега…
Изчезна, скри се и брегът отдавна.
И теб те няма, и в душата – мрак.
И само аз в неверие се давя,
че е раздялата на моя праг.
Перевод с русского:Дафинки Станевой
Бывало все: и счастье, и печали…
Бывало все: и счастье, и печали,
и разговоры длинные вдвоем.
Но мы о самом главном промолчали,
а может, и не думали о нем.
Нас разделило смутных дней теченье –
сперва ручей, потом, глядишь, река...
Но долго оставалось ощущенье:
не навсегда, ненадолго, пока...
Давно исчез, уплыл далекий берег,
и нет тебя, и свет в душе погас,
и только я одна еще не верю,
что жизнь навечно разлучила нас.