По време на корона карантина
в мравешката градска градина
излязла баба Мравка, за беда,
по работа без маска с очила.
Изведнъж насреща, то се знай,
излязал Щурчо полицай:
- Бабо Мравке, где така?
- Тичам, Щурчо, за храна.
- За забраната на Генерла
нещо май не си разбрала!
Глоби тежки тук ще има
щом не спазваш карантина!
- Слушай, Щурчо полицай,
за епидемията, то се знай,
всичко чула съм и зная.
Но кажи ми ти накрая
как храната си до вкъщи
аз на гръб да донеса?
Та нали – недей се мръщи –
нося си я аз в уста!
Днес принудени сме всички
да работим по самички.
Здравето си за да пазим,
пък и лука да не сгазим,
често лапите си мием,
билков чай с лимонче пием.
И да видим догодина
с края на таз карантина,
щом навънка дъжд забръска,
що ще лапаме зимъска?!
Слушай, Щурчо, брат бъди!
Ти очите затвори!
Длъжна няма да остана
и на твоята поляна
от събраното зрънц`е
слънце също ще пече!
Трябва някой да се труди,
за да бъдеме добре,
за да се не утре чудим:
кой работи, кой – яде!