Поетическият занаят
Коминочистачи сме
последни рицари на този благороден и отмиращ занаят
път през саждите прекарваме за огъня
Ръцете ни са черни
саждите понякога ни просълзяват
падаме понякога от покривните ръбове
Сред птиците и котките живеем
по крайбрежията на небето
и тайни заговори за отплуване понякога кроим
(простете ни така наивните надежди)
Но си зазиждат хората комините
от огъня навярно нямат нужда
тъй че всъщност и какво ли друго ни остава
Може би освен да скочим в последния комин
да паднем неочаквано в огнището
и да отплуваме
превърнали се в дим
Едвин Сугарев
Исходник см. по ссылке: liternet.bg/publish/esugarev/loshi/poeticheskiiat.htm
Поэтическое ремесло
Трубочисты
последние рыцари
умирающего благородного ремесла
сквозь сажу торим пути огню
Руки наши черны
бывает от сажи слезимся
случается падаем с крыш
Живя среди кошек и птиц
на берегах неба
порою замышляем уплыть
(простите за наивные надежды)
Всё больше холодных дымарей
в огне и в нас нужды всё меньше
и нам не знающим ремесла иного
Остаётся разве
нырнуть в последний жаркий
и напугав домашних
уплыть
огнём обращённым в дым
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
стихотворение из сборника «Лоши сънища» («Дурные сны»), прим. перев.