Останки мимолётной красоты
гляжу в стыде
нечаянном и робком:
рождественские елочки, желты,
во двор не мною
стянуты на топку.
Недолго были золушки милы,
в уютах длилась жертвенная треба:
беспринцевые кончены балы,
потрёпанные ручки–
в лёд и в небо.
На счастье нам
не льётся кровь за кровь:
их матери,
явясь из горной дали,
корнями бы изрыли дольний кров–
и над руиной города восстали б.
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
Исходник см. по ссылке: liternet.bg/publish/esugarev/loshi/poeticheskiiat.htm
Някой бе събирал в своя двор
изхвърлените коледни елхи–-
навярно да си пали с тях камината през зимата.
Поспрях за малко, за да ги погледам–
прекрасни бебета-дървета, жълти от смъртта,
забили нокти в мърлявия сняг,
с оръфани ръце посочили небето.
Как ли са изглеждали сред топлия уют–
невинни Пепеляшки в дрехи на принцеса?
И как ли би изглеждала гората им,
ако поникнеше внезапно в този двор?
Огромни борове със яки рамене–
тълпа от хулигани сред квартала
разблъскали стените със ръце
и къщите разритали със корени...
Едвин Сугарев
Исходник см. по ссылке: liternet.bg/publish/esugarev/loshi/poeticheskiiat.htm