По талии клепсидра– песок по ветру зает:
не существует время, никто не воскресает.
Что прежде и не снилось, явилось в самом деле:
монархи заголились, пророки онемели.
Фальшивы слёзки порознь, беслилен частный ропот–
потопчиками полны, мы снесены потопом.
Отвыкшие от дела не сеятелей руки
с душою врозь прохладны: не ищут плугам туки.
Мы, звёздам не внимая, в духовные просторы
не Ноеву голубку– орлов лихих да скорых.
На что детей рожаем, когда фальшивы сказки,
и взрослых угнетают непраздничные пляски?
На торжище болотном приход-расход не числя,
в словесном ли угаре проклюнутся вам, мысли?
Ужель в пути наобум покажется Итака,
пока во тьме всеобщей ни разума без мрака?
История глухая, на кон без задней мысли:
что следует нам делать и что от нас зависит?
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
Не!
Часовникът се счупи и пясъкът се пръсна.
Не съществува време и никой не възкръсва.
Напред сега назад е, нагоре е надолу.
Пророците са неми, царете ни са голи.
Фалшив е всеки плач, и кух е всеки ропот.
Потопът е във нас, и ние сме в потопа.
Какво да променим, историйо безлика?
Какво от нас зависи, от нас какво се иска?
Какво сме надробили и кой ни е орисал?
Кой в угарта словесна ще засее смисъл?
Разлъчени с делата, ръцете ни умират.
Душите ни са жаби, а блатото всемир е.
Защо наместо гълъб изпратихме орлите
в пространствата духовни, разпнати под звездите?
Защо деца се раждат, какво да им разкажем,
когато фалшът лази през приказките даже?
И как по пътя блуден да търсим пак Итака,
когато мракът в нас е и ние сме във мрака?
Эдвин Сугарев
Исходник см. по ссылке: liternet.bg/publish/esugarev/loshi/poeticheskiiat.htm