Эхо нераздавшегося крика
Высокие блюстители котла
за миг до взрыва клапан оборвали–
наш крик горяч уже не добела:
систему разнесёт едва ли.
Они ему щепотку слов– плевать!
мычит своё глухонемой безрукий;
возвышенная арфа ну лабать
«жив-отче», реквием по азу-буке.
Есть дух в сердцах, хоть безъязыки мы–
исколот и опух вербала орган,
но на свободу разом из тюрьмы
имеем право: голос есть дорога.
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
Ехо
Както огнярите вещи над черния парен котел
щом стрелката достигне до края, отпускат предпазния клапан–
те признаха гласа ни в мига, в който яден и див бе поел
към вика– към последния, срутващ преградите напън.
Те му хвърлиха шепица думи, ала той ги презря, замуча–
тъй както мучи глухонемият, за своите знаци забравил;
вместо него кресливата арфа възторжено пак задрънча
и запя реквием за чирака, който я беше направил.
Ето– имаме въздух в гърдите, ала нямаме вече език–
шип във себе си той бе забол, и шипът му беше отровен,
ала някакво ехо все пак ни сродява със бъдния вик–
онзи вик, който бихме могли... Който можем и трябва да можем!
Едвин Сугарев
Исходник см. по ссылке: liternet.bg/publish/esugarev/loshi/poeticheskiiat.htm