В недостижимом разуверясь,
раздумий выпивший свинец,
не постучусь устало в двери
к чужим, не ищущим за краем–
не на моём челе венец,
я не поэт и не мудрец,
не управляю духов граем,
блистаньем истовым не пьян:
виной душа моя нагая,
моя иная высь и явь.
Коль ненароком в тёмный час
я, отвернувшийся от бога,
обрящу в твоей мысли строгой
любви утеху- с сердца камень-
и зазвенит далёкий глас,
сама безумная тревога!
как безутешный вздох неистов
средь безответной темноты,
в своём альвове златотканом
с какой восторженной и чистой
меня любовью примешь ты?
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
Отровна мисъл ме похити,
бездомен, горък чужденец,
аз хлопам морен по вратите
на хора тъмни и незнайни,
чело ми не краси венец,
аз не разплитам скръбни тайни,
не съм поет, не съм мъдрец,
не нося белега на мага,
не съм от блясъци пиян,
но моята душа е нага,
но моята душа е блян.
И ако нявга, в тъмен час,
отвърнал погледи от бога,
подиря в твойта мисъл строга
утеха, отдих и любов,
и прозвъни далечен глас–
(о, глас безумен за тревога!)–
като въздишка безутешна
сред безответни тъмноти,
от своя златоткан алков
с какъв възторг, с каква безгрешна
любов ще ме обгърнеш ти?
Николай Лилиев