Небе
Небето е невъзможно
Небето е черупка от мъртва костенурка
Там птици кръжат и се блъскат
и сребърни скелети падат
Небето е глътката въздух
вдишан
но не и издишан
С дъх на барут е небето
С дъх на напалм и на леш
Дъжд
Цяла вечност от дъжд
Небето е море и се стоварва
и ние няма да останем без вълни
без вълни които ни помитат
и без урагани да вилнеят в нас
Сляп съм
Никога няма да видя небето
Птиците са изгонени
Въздухът е издънен
Вакуумът ни съсича
Ние нямаме вече небе
Въздухът е изпълнен с пера на оскубани ангели
Ние нямаме вече небе
Сега там вали дъжд от горещи восъчни капки
и Икар се стоварва
през тях
Няма небе небето е сянка
Небето е сянка на нищото
което е в нас
Небето е вселената
изсмукана от тази свръхматерия
наречена от някого душа
Вече няма небе а небето е в нас
Вижте тези небесни пияници
Те пият небе
Вижте тези които ни мразят
Те повръщат небе
Вече няма небе небето е земя
Облаците са архипелази обсипани са с палми
Висят надолу дървесата и ние падаме под тях
без дори да се докоснем
в бездънното безнебие
Но не
Може би все пак не
Може би убитото изпитото повърнато небе
виси над нас
син нежен парашут
и опашатите звезди полепват по неговия купол
Може би ще кацнем някъде със своето небе
Може би да
Може би не
Аз хвърлям по небето своето сърце
и то подскача по повърхността му като плоско камъче
Едвин Сугарев
Исходник см. по ссылке: liternet.bg/publish/esugarev/loshi/poeticheskiiat.htm
Небо
Небо сама невозможность
панцирь погибшей черепахи
птицы там кружат и сталкиваются
серебряные скелеты сыплются
Небо это глоток воздуха
вдох
без выдоха
небо пахнет порохом
напалмом трупами
Птицы изгнаны
воздух выпит
вакуум нас всасывает
Дождь
целая вечность дождя
небо и море неразличимы
и мы не останемся без волн
метущих нас
и без ураганов
бушующих в нас
Слеп
я никогда не увижу море
Птицы изгнаны
воздух выпит
вакуум всасывает нас
Нет неба над нами
воздух насыщен пером ощипаных ангелов
Нет неба над нами
Там дождит расплавленный воск
низвергая Икара
Нет неба небо это тень
Тень ничто
которое в нас
Небо это вселенная
поиссосанная сверхматерией
названной кем-то душой
Нет уже неба небо есть в нас
Взгляните на пьющих небо
пьяниц небесных
Взгляните на ненавидящих нас
рвачей неба
Нет уже неба
оно земля
архипелаги облаков утыканы пальмами
мы падаем им навстречу
даже не касаясь их
в бездну без неба
Да нет
Быть может всё не так
Может быть убитое выпитое рваное небо
висит над нами
лазоревым нежным парашютом
кометы липнут снаружи
Может приземлимся небу благодаря
Может да
Может нет
Сердцем своим
пускаю блинчики по небу
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы