Поема за виното
........от врабчо
........на врабчо
........с обич
1.Първа чаша
опитваме се взаимно
виното напива моя вкус и вижда че нагарчам
напивам неговия вкус и виждам че нагарча
не за пиене а за преливане е думата
за съпричестяване
за ставане едно
виното има птича песен в гласа си
има отзвучаващ дълго простор
има празнотата която пияни
има зов дълбинен от сокове прииждали
през тъмния хумус на отминалото
има нежността на полъх който
докосва и разтваря лозовите пъпки
за да прогледнат мъничките резедаво-кафеникави листа
но има и онази упоритост чрез която крехкият ластар
се вкопчва в шуплите незнайни на стената
катери се нагоре нокти впил
да стигне слънцето копнее в усилието свято
с което все нагоре се въздига зеленината на света
за да обеме светлината и да я превърне в плод
да я превърне в тъмните зърна които днес ни пиянят
и ни съпричестяват със вселената
навсякъде дори и тази малка кръчма скътана
в едно красиво патио в сърцето на Андалусия
под водопадите от пищни цветове
на светлината в земните убежища
отпивам виното тържествено и бавно
и се превръщам в устие
денят
се влива в мен тържествен многоцветен
и прави ме на себе си тъждествен
готов да съблека одеждите от предразсъдъци и навици
и да пристъпя гол през прага на вселената
тъй както блуден син пристъпва през отколешните прагове
на бащиния дом
отпивам виното тържествено и бавно
и се превръщам в извор за светата светлина
чучур съм и през него тя нахлува
и през потоците на тялото лудее
за да се превърне най-накрая във сълза
която цялата вселена съхранява
в пазвата си малка и прозрачна
и капките роса по дивите божури
я припознават и приемат тя сестра е
Сестрата е която слезли в себе си
призвани сме да изведем от сенките
от този свят сред който тъй отдавна
продънени пресъхнали блуждаем
2.Втора чаша
виното пробива пластове забрава
достига най-нехайно до дълбинната ни памет
чрез него помним раните Христови пирамидите
и мракът
който някога били сме
мракът
който всичко породи
мракът
в който Бог ръце зарови и замеси
съсъд призован да съхрани дъха му
съсъдът който беше стряха за духа
а се превърна в страннишка колибка
която днес един а утре друг населва
и множествени уж по пътя си вървим
но Пътя сме загърбили и все
в джендеми и безпътици замръкваме
Кордоба днес цъфти и се приготвя за празниците цветни
жужи сред цветовете виненият дъх
прашец събира за онези мрачни времена в които
далеч оттук ще бродим в себе си вглъбени
сред мрачини в които няма изход
и само леки стъпки зад гърба ни ще припомнят
че своята душа извеждаме нагоре
към светлината дето ни очаква там отвъд
и вече сплита мънички перца с които
към своето гнездо ще полетим
гнездото си градено в други измерения
сламка подир сламка чак додето
добие форма на сърце
и затупти
Кордоба днес цъфти и аз цъфтя със нея
а чашата с андалусийко вино напоява
семенцето дух вдън мене посадено приютено
да разцъфти във съдния ми ден
когато всекиму според делата ще се отдаде
и най-накрая ще се сбъдне отреденото
ще се разпука тялото под напора на цветния листец
и онова потайно вътрешно ухание ще може
да слее преживяно и небивало
и да разкаже онова което не можах
да изразя със стихове и ласки
което се предава само във мълчание
когато всички тук сме вече прах
само прах
развявана от вятъра
Едвин Сугарев
Исходник см. по ссылке: www.svobodata.com/page.php?pid=16049&rid=60&archive=
Старая версия сайта «Свободата» Эдвина Сугарева
Поэма о вине
........от воробушка
........воробушку
........с любовью
1. Первый бокал
пробируем себя синхронно и взаимно
тотчас вино мою горчинку принимает
я горечью его немного во хмелю
речь не о питие а о переливанье
о сопричастье о
слиянье заодно
тяну тебя вино торжественно и чинно
помалу становясь незримым устьем дня
впадает он в меня торжественный и пёстрый
тождественность мою собою исцелив
и я готов совлечь одежды предрассудков
порог вселенной с тем нагим переступить
как блудный сын ни с чем
вернуться в отчий дом
вино опричь всего подобно песне птичьей
в нём послезвучья есть утихшего простор
и пустота звучит пьянящая и вызов
глубинный соков тех сквозь тёмный перегной
сквозящих из веков и веяние неги
касанием одним открыть способной почки
за годом год весной ожившей вновь лозы
присутствует сполна в вине упрямство хмеля
в расщелины стены вонзающего корни
в священном для себе упорном вожделенье
ползущего наверх к сиянию лучей
ему свою листву зелёную раскинуть
и зацвести затем чтоб зёрна уронить
доступное живым причастие вселенной
пьянящее и нас в корчме андалусийской
таящейся в тени во дворике прелестном
в каскадами цветов украшенном одном
из дарящих уют убежищ на земле
тяну тебя вино торжественно и чинно
и вдруг преображусь в священную чешму
точащую из недр поток живого света
безумного от них– да станет свет слезой
заключившею всю вселенную в себе
в диковинке живой играющей лучом
росою ли на дне пионовых бокалов
сестрою им а нам заблудшим ариадной
ты вызволишь на свет из сетей лабиринтов
иссохших на ходу за годом год блудцов
2. Второй бокал
походя пласт забытья пробивая вино
нам отворяет глубинную память
раны христовы да Чермное море
рабство над Нилом
тьму
коей мы некогда были
тьму
породившую всё
тьму
в кою Бог окунул обе руки
и замесив
создал Духа святого закром
странным приютом для нас обернувшийся ныне
этот ночует в нём завтра иной
путь забыв ли на после оставив идём
вдаль вседорожьем иначе беспутицей или
по буеракам к чертям на рога забредая
Кордоба ныне в цвету скоро праздник цветов
вьётся жужжа Дионис собирая пыльцу
тех достопамятных сумрачных дней
где нам бродить углублённым в себя
дважды безвыходным
разве шаги за спиной
снова и снова напомнят нам душам где выше
все по былинке взяли и наверх
в те измеренья иные где этого нет
гнёзда плести с виду каждое сердце
снова и снова наверх и они застучат
Кордоба ныне в цвету с нею я расцветаю
семечко духа в себе упояю бокалом вина
вот и проклюнется вырастет и возмужает
знаю распустится и расцветёт в Судный день
знаю по дельным делам да воздастся
сбудется роком речённое мне наконец
вон из отжившей плоти моё благоуханье
вам виноделам грядущего верно расскажет
пережитое былое чего я не смог
выразит тайное в строках и ласках живого
мы же умолкшие будем
развеянный прах
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
(продолжение следует)