КЪСЧЕ ТИШИНА
Автор Р. Русев
Слушам
тишината на морето привечер,
когато шепотът му заглушава
стъпките на влюбените двойки
и в късчетата първа тъмнина
се къпят вълни,
влюбени мисли пътуват,
и търсят брегове.
Мечтите ми след тях
идват като забравени думи,
останки от отминало време
и ми напомнят заплетени птици
на времето в клоните.
Луната протяга пътека до фара,
като сън без начало,
потънал в някой понеделник
под повея на вятъра.
Отминал сън,
с пясъка донесен
за самотата ми...
НЕМНОГО ТИШИНЫ
Перевод: Лилия Охотницкая
Слушаю
тишину на море вечером,
когда шёпот его заглушают
шаги влюблённых пар
и в поздних первых сумерках
кипят волны,
приходят мысли о любви,
и ищут берега.
Мечты мои после них
идут как забытые слова,
оставшиеся от прошлого времени
и напоминают мне птиц,
запутавшихся на время в ветвях.
Луна протягивает путь до маяка,
как сон без начала,
исчезнувший в какой-то понедельник
под шум ветра.
Прошёл сон,
принесённый с песком,
об одиночестве моём...