Наступление ночи
Галина Лычковская
В цветущий сад в час стынущей зари, -
вошла вдохнуть тепло его и негу.
И ароматы щедро розмарин
разлил от лепестков белее снега.
И тени поднимаются с колен,
и тянутся макушками в долину,
где ночь ткала усердно гобелен,
а тени довершат её картину.
И тишина. Лишь только вдалеке
упрямая кукушка причитает...
да филина натужный горький смех
промчится эхом и застынет в камне.
У кромки леса полная Луна,
сквозь время и Пространство, волей Прави,
взошла после полуденного сна,
чтоб довести написанный сценарий.
И торжество, и радость, и покой
в душе моей вместились без остатка,
как будто Вездесущего рукой
разглажены судьбы густые складки...
И куполом небес владела ночь,
пытаясь дня усталость превозмочь...
ПРЕВОД НА БЪЛГАРСКИ: Юлияна Донева
НАСТЪПВА НОЩ
В градина цветна, в хладните зори
дошла тя топлината да ни вдъхне
и щедро, аромат на розмарин,
по снега листчетата разляха.
И сякаш, че се вдигна на колене
затегли към върха от долината,
там де нощта тъчеше си гоблена
и сякаш й довършваше картината.
Тишина. А нейде там далеч
нарежда упорита кукувица…
Премина тъжен смях на бухал горски
и ехото му в камъка застина.
Покрай гората пълната Луна,
през времето пространството по правило
качи се след следобедния сън
да дотъкми сценария написан.
И тържество и радост и покой,
без остатък вмъкват се в душата,
сякаш вездесъщата съдба
бръчките заглади на съдбата..
Нощта владее купола небесен
и превъзмогва дневната умора…