Връх жизненото поприще опрял се

Данаил Петров Досев
На лакът ,както че съм селски тЕксас
Връх някоя ограда срещу кафе
Изчаквам, хорица, коли минават

Кой тук за работа ще ме наеме
Канавка,тухли,летви и сачаци
Но и Вергилий тъй навремето кибика,
и гледаш,Оп,ето Алигиери.

Сега сте двамцата коли фучаха
И всеки ви разглежда безвъзвратно
Ей тези скоричко дръвца ще цепят
За кмета или там за бай Чудатко.

Но идва есен в пролетна омая
Зима и лято ,ей къде се дъргат.