Поетична прегръдка между два братски народа
Българският поет Димчо Дебелянов не получава признание за творческото си дело приживе. Той дори не успява да публикува стиховете си в самостоятелна книга през едва 29-годишния си престой на земята. Близо четири години след младата му смърт през 1916 година, неговите приятели Д. Подвързачов, Н. Лилиев и К. Константинов събират в сборник по-голяма част от запазеното му лирическо наследство, което постепенно добива голяма популярност.
През 1931 година костите му са пренесени от Демирхисар в родната Копривщица, а през 1958 година неговата бащина къща там е превърната в музей. Музей, в чиито двор напоследък се провеждат едни от най-авторитетните литературни празници в България. Едва ли ще бъде пресилена моята (и не само моята!) констатация, че днес Димчо Дебелянов е може би най-обичаният от родната публика лирик.
Той вече е преведен на много езици, но обикновено с най-отбраните си творби. Ето, че стиховете му – и то в целия си блясък! – са в ръцете и на украинския читател, благодарение на неуморната и талантлива преводачка Цай Любов. Нейно дело са преводите и на други знакови български поети и белетристи – Иван Вазов, Пейо Яворов, Дора Габе, Николай Хайтов, Дамян Дамянов, Радко Радков... Този престижен списък е отворен, защото тя днес е във вихъра на творческата си мощ! И ако от октомври 2018 година Цай Любов вече е член на Националния съюз на украинските писатели, заради безкористната си посланическа мисия тя заслужава да бъде приета и в Съюза на българските писатели.
А аз приемам това прекрасно издание на Дебелянов на украински език като поетична прегръдка между нашите два братски народа. Народи изстрадали, но запазили своето преклонение пред възвишеното слово, водещо ги към светлината.
Прегръдка от безсмъртния дух на Дебелянов и за теб, прекрасна Цай Любов!
Атанас Капралов,
Директор на Националния литературен музей на България