Когато смело-непоколебима
задържах твоята ръка любима;
когато цяла тръпнех и замирах,
когат’ самата аз не се разбирах–
тогаз, тогаз дали ме ти разбра?..
Екатерина Ненчева
Когда бестрепетной рукою смело
твою сжимая, то и дело
бросалась в трепет, снова замирала,
себя в тот миг нисколь не понимала,
ужель меня ты мигом разгадал?..
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
Он было душу мне свою открыл–
и море взволновал моей–
дыханьем ли, дерзаньем крыл–
пустыни ангел или суховей?...
И я брожу вдоль берега одна,
с тоской взирая в море голубое–
моё, без отмелей и дна–
и слышу...
нет! смешок его прибоя.
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
И той разкри тогаз сърцето си пред мен,
цял трепетен ми той откри тогаз:
въздишки рой е на морето поверил...
и тоз ответ в душа си скрих го аз.
...И днес, залутана сама край туй море,
във вълните шумни вслушвам се с тъга–
една да чуя от въздишките му сал...
но със смях вълни се плискат о брега!
Екатерина Ненчева