Екатерина Ненчева. Одна возвышенно тоскуя...

Терджиман Кырымлы Второй
Край туй поточе с дух унесен
в ръка със нямата си лира
аз търся тон за тъжната си песен
да я настроя и засвиря...

И с песни си– унесена в забрава–
да разпилея, ах, тъгите си тогава;
и нека лирата си тъй в захлас
разбия с песните си аз!..

Екатерина Ненчева



Одна возвышенно тоскуя
с немою лирой у ручья–
ужель взбодрит меня такую–
не ведаю, с чего начать...
 
Тоску б развеяла хоть песней–
и лиру прочь о камень– тресни!
запевки больше не тая,
немая нота счастья– я.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы



Недей ме с погледи гори,
напразно е любовния ти плам!
Не търся аз любов, зари…

Душата ми е морна — лек
за нея ще намеря само там,
където има мир навек...

Екатерина Ненчева


Напрасно твой по мне горит
зовущий взгляд– не тёмный, тот:
уж не ищу любви зари...

Последней жажды не тая,
покоя вечного пождёт
душа усталая моя.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы