О, розы, розы на твоём лице
цвели всю жизнь, да не в конце,
когда казнила чёрная тоска
увядший сад от скулы до виска.
Вечор цветами гроб я убрала,
к утру слезою чистой полила–
и те же розы снова расцвели
над камнями в пыли.
Екатерина Ненчева
– И рози по-напред на всеки миг
цъфтяха по сияйния ти лик,
а черна днес покрива го тъга...
О, мила, где са розите сега?
– Във вечер късна гроб окичих с тях
и в ранно утро със сълзи го полях...
Днес вече тамо розите цъфтят–
гроб черен те красят!
Екатерина Ненчева