Когато първи път сърце ми клето
Съдбата нарани без жал,
Аз дълго, дълго лях сълзи, догдето
Удавих първата печал.
И ето, днес до смърт сърце ми пак ранено,
А ни сълзица не пролях,
И само с болка сетих как студено
На устни ми беззвучен трепна смях.
Да бих могла пак сълзи днес да лея,
Бих плакала до кърви аз!
Да бих могла без болка да се смея
До плач, как звучно смяла бих се с глас!..
Екатерина Ненчева
Когда судьба мне сердце исказнила,
я долго, долго плакала, пока
в слезах тоску свою не утопила,
но высохла горючая река–
и ни слезинки,
хоть до самой смерти
израненому сердцу не зажить,
но смех беззвучный душу мою вертит,
колючею метелью в ней кружит.
Мне б расквитаться с холодом и болью:
забыть что было, будет что принять,
расхохотавшись, разрыдаться вволю,
что есть на свете миг один ценя!
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы