Екатерина Ненчева. Тоскует бледная луна...

Терджиман Кырымлы Второй
Грей тъжно бледната луна.
Смразени клюмнали листа
под раннта слана...
Веч стине и мечта–
в гръд ледена мъртвей.
...Как тъжно ми се пей! 

Угасват над небе звезди,
трепти едва– загасва плам
в изстинали гърди.
И тихичко едвам
една сълза се лей–
как тъжно ми се пей!

Екатерина Ненчева


Тоскует бледная луна.
Листва поникла неспроста–
вся иней– солона...
Больна, простывшая мечта
надежды ждёт что солнца.
...Сколь грустно мне поётся.

Погасли звёзды вдалеке
Остынет грудь– погас огонь...
Слезинка по щеке
тихохонько– не тронь–
скользит и замирает...
Ой, песенко смурная!

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы