Синеокото момче
На Ал. Геров
Стаята полека потъмнява,
става тъмно като във гора.
Синеокото момче оставя
своята игра.
И привлечено от смъртен тропот,
от далечен тропот на коли,
спира пред големия прозорец:
пролетният дъжд вали.
Въздухът трепери, лястовици
режат като ножици дъжда
и вървят по електрическите жици
капчици вода.
Малкото момче във здрача слуша
как расте градинската трева
и растат на неговите устни
някакви слова.
И само то почва да говори
с лястовиците, със вечерта,
със помръкналите кръгозори,
с бога и света.
Атанас Далчев
Синеглазый мальчик
................Александыру Герову
Вечер поздний в детской наступает;
за окном грозится тьма сыра.
Мальчик синеглазый не играет,
спать же не пора...
вдруг услышав грохот издалёка,
да не грома, а ломовика,
мальчик замирает одиноко
у окна в стекло рука.
Звонкий дождь кроят стрижи со свистом;
сверху вниз прохлада и вода–
акапелльны чистые мониста
вдаль по проводам.
Мальчик слышит в сумерках июньских,
как растёт садовая трава–
и растут, с душой его рифмуясь,
взрослые слова.
И ведёт беседу он не втуне–
со стрижами, с лужами впотьмах,
с сумерками вечного июня,
с богом в небесах.
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы