Атанас Капралов
БЕЗВИХІДЬ
Коли ти падаєш з верхів,
шакалів суне зграя злюща.
Страхи
здолати ти б волів,
про те, що все скороминуще.
Друг звинуватить залюбки.
Відтак твій ворог злорадіє.
Найненаситніші жінки
йдуть геть, утративши надії…
Немов закутий звір, гарчиш –
а звідусіль лютує зграя…
Полуду б
геть з очей хутчіш…
Все ява – й виходу немає.
В цю мить
в твоїй уяві хтось
з твоїх здобутків
кпить щоразу,
глузує з тебе...
Де ти? – Ось
в багні,
німієш від образи…
А раптом змилує юрма,
то знай –
таке в житті буває:
наверх шляху тобі нема,
униз –
дорога неокрая…
(авторизований переклад з болгарської — Любов Цай)
***
Оригинал:
Атанас Капралов
БЕЗ ИЗХОД
Когато паднеш от върха,
хиените надушват мърша.
И как да победиш страха
убийствен,
че животът свършва?
Приятел в слабост те вини.
Враг твоя скършен врат възсяда.
Най-ненаситните жени
си тръгват с чувство на досада…
Ръмжиш като заклещен звяр –
отвред до кокал те загризват…
И ще ти се да е кошмар,
но буден си.
И нямаш изход.
Представяш си
щастливец друг
как в този миг
се гаври властно
със твоя връх…
А ти си тук,
в калта.
И от обида гаснеш…
И ако божем се смилят
с парче живот за теб,
ще знаеш:
нагоре нямаш вече път,
а пък надолу –
път безкраен…