Да, непременно ще умрем,
ала малцина – във кревата.
И дъжд ще чука суеверно
към три по сивата палатка.
Така грехът ни омърси!
Не е във шатра като вкъщи.
Не ни е завещан във стих
лъч светъл или вездесъщ.
А пък живота тъй обичаме,
ала небрежно го докосваме.
И с бос крак в ритъма затичани,
трошим дори ножове остри.
Сънят ще ни обгърне свойски –
в гъст лес, в полето, даже в космоса,
на воля или пък – в неволя…
Безкраен свят… А ние гости сме.
2020