Радой Ралин
УТОМА
Заснулий воїн он лежить
упрост на полі бойовому.
Пізнаєш, чи живий в цю мить,
по диханню його важкому.
Він розпростерся, наче птах,
земля йому за постіль груба,
напіврозтулені вуста,
порепані і чорні губи.
Промінчик сонячний торка
неголене й брудне обличчя.
Та навіть міна гомінка
не зрушить сну із потойбіччя.
Цей сон глибокий і важкий
зуспів, зморив його, сірому,
по безлічі тяжких боїв,
ночей недоспаних і втоми.
Вояк між бруду і смертей
лежатиме ще безшелесно.
На смерть подібний сон оцей,
що після нього він воскресне…
(переклад з болгарської — Любов Цай)
***
ОРИГИНАЛ
Радой Ралин
УМОРА
Един войник заспал лежи
ей там върху полето бойно.
Ще го познаеш, че е жив
по дишането неспокойно.
Той спи, прострян върху пръстта,
ръцете си встрани отпуснал,
с полуотворена уста,
с пропукани и черни устни.
Лъч слънчев трепка и блести
в лика му кален и небръснат.
Над него мина просвисти,
но без съня му да прекъсне.
Това е тежък сън, дълбок,
след поход, битки непрестанни,
след десетдневен бой жесток,
след много нощи недоспани...
Сред труповете, връз калта
войникът ще лежи до късно.
Сън тежък, равен на смъртта,
след който после ще възкръсне...